Играе се с черни и бели камъни, които се поставят на разграфена дъска с 19 на 19 линии. Играчите, редувайки се, поставят камъни на пресечните точки на линиите, в стремеж да заградят повече пространство от противника. Камъните никога не се местят, но напълно обградени камъни се премахват от дъската.

С десетки милиони активни играчи, Го е сред най-популярните игри в света, отстъпваща може би само на китайския шах. Най-разпространена е в Източна Азия сред страните попадащи в китайската културна сфера, като през последните години печели все повече привърженици в Европа и Америка.

В Китай, Тайван, Корея и Япония съществуват професионални лиги; топ-играчите са известни личности и се състезават за значителни суми. Има Го-вестници и списания, ТВ-канали, посветени на Го, дори и аниме за Го. Го е неразделна част от тези култури, преподава се в училища, университети и детски градини, играе се в Го-салони, организират се любителски турнири и национални и международни шампионати.

Го вероятно е и най-старата игра, която се играе в първоначалната си форма. Макар произходът й да представлява загадка, общото мнение е, че играта е на около три хилядолетия. Това ранно “откриване” и запазване на формата може би се обяснява с изключително простите, едва ли не естествени, правила. Концепцията за заграждане е наистина толкова интуитивна, че Емануел Ласкер, световен шампион по шахмат и Го-пионер, веднъж заявява: “Го е нещо неземно. Ако има разумни същества на други планети, тогава те играят Го.”

Въпреки простите правила, стратегическата сложност на Го е необятна. Усвояването на играта е истинско предизвикателство, въвличащо човешкия интелект, интуиция и може би дори чувство за хармония и естетика, спомагащи овладяването на безпределните възможности за игра.

Практически безкрайният брой възможни партии и вариации затруднява и компютърния анализ на позициите: Го е последната настолна игра, в която човекът с лекота побеждава и най-мощния компютър, заради което се определя като “играта на третото хилядолетие”.