Ако мечтата му беше нещо лично, то щеше ли въобще БГА и като цяло Го в България да съществува? Тези "неподходящи ръце" са някой от неговите така наречени "близки" хора. Живота не е точно игра, в която имаш пълен контрол над нещата...ясно е - сам определяш пътя по който продължаваш, но няма бутон като "undo" или така нареченото "Назад", с който да върнеш предишната стъпка. Отначало може да започнем с мисълта, че нищо подобно не се е случило, което не говори добре за самите нас, и нашата почит към него. Най-малкото което можем да направим, е да се сплотим и да продължаваме да разпространяваме Го заедно. То е ясно, че ние българите не сме единен народ, всеки мисли за своя облага, което ни прави слаби и уязвими както като хора, така и като нация.

П.С.:Надявам се, да не си човекът за който си мисля точно сега, ама кой знае - случват се и чудеса.
Като цяло нямам нищо против Вейкиландия, стига и те да са на такова мнение за мен и за целия ни "блог-сайт"
Поздрави!

Светла му памет! Изгря и залезе като Слънцето! Наистина! Но кого или кои са тези "неподходящи ръце"? И как една мечта се предава другиму? Не е ли мечтата нещо лично? Той ни напусна с мечтата си. Тя може и да се реализира като идея от други също. Но едва ли само в това се заключава неговата мечта. Ако не можем да го върнем, ние тогава можем ли? Да върнем не няколко хода, а всички ходове назад и да почнем отначало?

Поклон пред светлата му памет!

Почивайте в мир г-н Йони Лазаров!
БГА - голям напредък за играта Го в България, но както изгря, така и залезе.
Йони Лазаров, беше човекът, който даваше светлина към новото, който приемаше трудностите с усмивка, който не се предаде до последно. Жалко е, че мечтата му да популяризира Го не бе сбъдната до край, а по-лошо - остана в неподходящи ръце. Колкото и думи да приказваме, сълзи да пролеем, ние едва ли ще го върнем, но дори и не тялом, той винаги ще живее в сърцата ни.
Поклон!